Дирофилариоза при кучето

Клинични признаци на Дирофилариоза при кучето

Кучетата показват клинични признаци на инфекция обикновено след няколко години. Затова заболяването обикновено се диагностицира при кучета на възраст от 2 до 8 години.

Болестта се среща рядко при кучета на възраст под 1 година, тъй като на микрофилриите им трябват от 5 до 7 месеца, за да се развият до дирофиларии.

За съжаление в момента, в който започнат да се наблюдават клинични признаци, заболяването вече е доста напреднало.

Възрастни дирофиларии: зрелите паразити причиняват заболяване, защото запушват сърцето и големите кръвоносни съдове, водещи към него. Те пречат и на нормалното действие на клапата на сърцето.

Запушването на главните кръвоносни съдове намалява кръвоснабдяването до важни органи на тялото. Особено чувствително е кръвообращението към белите дробове, черния дроб и бъбреците. Това от своя страна води до намалена работоспособност на тези органи.

Признаците на болестта зависят от броя на зрелите червеи, тяхното местонахождение, колко време са живели в кучето и степента на увреждане на сърцето, белите дробове, черния дроб и бъбреците.

Основните симптоми на Дирофилариоза са мека и суха кашлица, недостиг на въздух, отпадналост, нервност. Всички тези признаци са най - забележими след тренировка, когато кучето може да стане дезориентирано или дори да припадне.

Ветеринарят може да забележи необичайни белодробни и сърдечни звуци, когато преслушва гръдния кош със стетоскоп. В напреднала фаза конгестивната сърдечна недостатъчност може да стане очевидна - корема и крайниците ще набъбнат, вследствие от натрупването на течности. Може да се наблюдава загуба на тегло и анемия.

Микрофиларии (незрели сърдечни червеи): Микрофилариите циркулират в тялото, но остават основно в малките кръвоносни съдове. Те са толкова широки, колкото малките съдове, затова могат да блокират притока на кръв в тези съдове. Клетките около тези кръвоносни съдове, се лишават от хранителните вещества и кислорода, които обикновено се доставят от кръвта.

Микрофилариите главно увреждат белите дробове и черния дроб. Унищожаването на белодробната тъкан води до кашлица. Чернодробното увреждане води до цироза на черния дроб, което от своя страна води до жълтеница, анемия и обща слабост. Бъбреците също могат да бъдат засегнати и това да доведе до натрупване на токсични вещества в тялото.

***

В заключение: Наблюдават се кашлица, диспное, слюнотечение, венозен застой, асцит, отоци по тялото и обща телесна слабост. Инвазираните кучета бързо се уморяват и проявяват неохота за движение. Ловните и служебните кучета не може да се използват за предназначението си, а при физически натоварвания често настъпва внезапна смърт.