Бяс при кучето

Бяс при кучето

Етиология на Бяс при кучето

Вирусът на Беса принадлежи към семейство Rhabdoviridae, род Lyssavirus, от серотип I. Има куршумоподобна форма с размери около 100 nm (според различни автори от 80 до 180 nm) и съдържа едноверижна РНК.

Обвивката му е съставена от гликопротеини. Антигенният му състав включва 5 различни белтъчни субстанции, но освен тях и РНК се установяват още и известни количества липиди, въглехидрати, протеинкиназа и РНК-ова полимераза.

Размножаването на вируса става в протоплазмата на гостоприемниковите клетки, като след нарастване на вирионите те пъпкуват и от тях се отделят нови вирусни тела.

Опасен ли е БесаПри намножаването си в клетъчната протоплазма на инфектираните клетки се формират по няколко колонии от вирусни частици, известни като негриеви телца (Телца на Негри), които имат съществено значение за диагностиката на болестта. В тезителца могат да се открият и вирусните частици - телцата на Volpino.

Причинителят на беса показва подчертан тропизъм към ЦНС и слюнчените жлези на възприемчивите животни. Въпреки това обаче той инвазира в по - малка степен и клетките на други органи.

За определено време може да се открие и в кръвта. Култивира се в суспензии от ганглийни гръбначномозъчни клетки, в клетъчни култури от бъбрек на хамстер и свиня, ендотел на зайчета, диплоидни клетки от човешки произход, както и в някои постоянни клетъчни линии от различни животни.

Чрез продължителни пасажи (съответно 50 - 180) през пилешки зародиши е получен ваксинален вирусен щам с две различни степени на авирулентност, известен като FLURY-LEP и FLURY-НЕР. Тези ваксинални щамове служат за основа на най - новите и най - имуногенните антирабични ваксини.

Кои открива ваксината за БясТе постепенно изместват от употреба вирус "фикс" на Луи Пастьор, получен чрез многократни пасажи на уличния вирус през заек, който е използван успешно повече от сто години в целия свят за получаване на антирабични ваксини.

Вирусът на Беса притежава един груповоспецифичен антиген, който определя и ефикасността на една и съща ваксина във всички краища на света.

Същевременно с някои биологични различия на отделни теренни щамове, отнасящи се предимно към вирулентните им качества, се обяснява тяхната по - висока приспособеност към определените видове животни. На такива различия се дължат и особеностите в епизоотологията и различията в клиниката на уличния (кучешкия) бяс от силватичния (лисичия) бяс, тихия (паралитичния) бяс, разпространен в Южна Америка, арктическия бяс (т.нар. дикование) и др.

Различията между свойствата на отделните теренни и ваксинални щамове се дължат на незначителни промени, установим и единствено с методите на моноклоналните антитела. По този начин се доказва, че и при вируса на беса съществува плуралитет.

Устойчивостта на вируса на беса не е голяма. Той загива при изсушаване за около 15 дни, при температура 45°С - за 24 h, при 58°С - за 30 минути и при 80°С - за 2 минути. Светлината, гниенето, високото рН го инактивират бързо. В стомашен сок се запазва 41/2 - 5 h.

Устойчивостта му обаче при лиофилизирано състояние (с години), в глицерин (8 месеца) и при ниски температури (до 901 дни) е голяма.

Обикновените дезинфекционни средства, като натриева основа - 2%, формалин - 3%, вирузан - 4%, хлорна вар или фенол - 5%, го инактивират бързо. Предпочитат се тези, които проникват по - лесно в материите, подлежащи на дезинфекция.

Коментари за Етиология на Бяс при кучето

  1. 1.

    Ужас ако не мога да хвана кучето трябва да го убия

Подобни статии

Фарингит при кучето

Фарингит при кучето

Лат. Pharyngitis Представлява възпаление на глътката. Терминът "фарингит" обединява едновременното...