Бяс при кучето

Бяс при кучето

Епизоотологични особености на Бяс при кучето

Към заболяване от Бяс са възприемчиви всички бозайници, включително човекът и птиците. Приспособимостта на причинителя към определен вид не е довела до загуба на вирулентността му към другите видове животни.

Така причинителят на "горски Бяс", разпространяван предимно от лисиците, както и причинителят на "тихия Бяс", разпространяван от прилепите в Южна Америка, и останалите биологични типове на вируса са запазили напълно вирулеитността си за човека и останалите животни.

Бяс при животнитеКак се предава БесаМногобройните изследвания и наблюдения на много изследователи са показали, че в огромния списък на възприемчивите към Беса видове животни на първите места с най - висока чувствителност се нареждат лисицата, вълкът, чакалът, невестулката и полската мишка.

След тях стоят домашната котка, заекът, рисът, мангустата и други, които  притежават също висока чувствителност, а чувствителността на кучето, човека, едрите и дребните преживни, катерицата, пора и др. се оценява като средно висока.

Установено е при това, че за заразяването на една птица са необходими десетки пъти по - голямо количество вирус, отколкото за заразяването на един бозайник.

Възрастта на животните, състоянието им на охраненост, полът и условията на отглеждане и хранене не оказват влияние на тяхната възприемчивост.

Кучето не заема първо място по отношение на броя на заболяванията между отделните видове животни, но то стои на много важно място в елизоотологията на болестта. Независимо за какъв тип епизоотия от Бяс става въпрос (горски, градски, тих или друг) поради начините за предаване на заразата на човека кучето стои в центъра на проявлението на това заболяване като зооноза.

При всички случаи на съществуване на епизоотнчни огнища на Беса в различните географски и климатични зони в дивата природа, селското стопанство или в градовете, при засягането на каквито и да било диви и домашни животни заразата стига до човека предимно чрез кучето.

Тревопасните животни трудно предават заразата, защото инфекцията се реализира преди всичко чрез ухапване, одраскване и олигавяне - действия, неприсъщи за тревопасните.

Основни източници на заразата при беса са болните животни, но много по - важни от епизоотологична гледна точка са животните през инкубационния период. Още преди появата на клиничните признаци (6 - 9 до 14 дни при кучето и до 10 дни при лисицата) все още здравите на вид животни отделят вируса чрез слюнката си.

Кръвосмучещите прилепи, които разпространяват т.нар. "тих Бяс" в Южна Америка, може да излъчват заразата над 100 дни преди болестта да се появи клинично. Епизоотиите от бяс имат определен сезонен характер. Това е свързано с размножителния период (случния период и периода на миграция на младите) при съответния вид животни. В Европа сезонността на Беса се проявява с две покачвания - през януари и февруари и през октомври - ноември.

Заразата се предава по много начини. Установени са случаи на заразяване по алиментарен, аерогенен, трансплацентарен и контактен път. Основният начин за предаването на болестта е ухапването или директното замърсяване със слюнка.

Наблюдавани са случаи на заразяване през видимо здрави кожа и мукози. При различните типове епизоотии (градски, горски и др.) различните начини за предаване на заразата може да добият различни стойности в зависимост от основния вид преносители на болестта, неговите биологични особености и начина му на живот.

Епизоотиите от горски (лисичи) Бяс в Европа започват от Полша след 1949 г. и според изследванията на някои учени се придвижват териториално с по 30 - 60 до 120 км годишно.

През 80-те години една такава епизоотия прониква и в България. Засега няма сигурни уверения за това, че тя е ликвидирана напълно, и се допуска, че е възможна появата на болестта отново.

Смъртността при заболяване от Бяс е почти 100%-ова. Случаите на оздравяване са изключителна рядкост. Заболеваемостта зависи много от количеството на вируса, пътя на проникването и внедряването му във възприемчивия организъм, от гъстотата на популациите, от видовете животни, между които се разпространява болестта, и от предприеманите противоепизоотични мерки.

Коментари за Епизоотологични особености на Бяс при кучето

  1. 1.

    Ужас ако не мога да хвана кучето трябва да го убия

Подобни статии

Миокардоза при кучето

Миокардоза при кучето

Лат.: Myocardosis Миокардозата е заболяване на сърцето, което протича без възпалителни процеси в съ...

Гана при кучето

Гана при кучето

Гана= Кучешка чума Лат.: Febris catarrhalis infectiosa canumАнгл.: Canine distemper Ганата при куч...